ПЕЩЕРИ в България

Ягодинска пещера се намира на 3 км. югозападно от село Ягодина. Входът е направен по изкуствен път. Това е една от най-дългите и най-интересните пещери в България и най-красивата в Родопите. Ягодинска пещера има 5 нива с обща дължина 10 километра. Превърната е в истинска туристическа атракция - с изградена 1100-метрова пътека, електрофикация и изкустен тунел 30 метра по ниско от естествения вход на пещерата. В залите на Ягодинска пещера могат да се видят чудни сталактити, сталагмити, сталактони, а също така драперит, синтрови езера, хелектити, леопардови кожи (различно оцветени скални слоеве), както и традиционната “стена на греха”, върху която се лепят монети. В пещерата са открити следи от живот от енеолита (4 хил.пр.н.е.), а също и от по-късната бронзова епоха.

Дяволското гърло се намира в най-южните части на Централни Родопи и представлява един от феномените на Триградското ждрело. По изкопан тунел (150 м.) се стига до впечатляваща с размерите си зала, от която по виеща се стълба се стига до естествения вход на пещерата. В пещерата Дяволското гърло може да се видят множество подземни водопади, вклучително и вторият по-големина в света такъв (42 м.). Легендата говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес. Дяволското гърло е известна и с обитателите си – най-големата колония от дългокрили прилепи която зимува в Балканкия регион. Хотели в Триград

Пещера Леденика се намира в Стара планина (северозападния край - Стрешерски дял на Врачанската планина). Входът й е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830м. Температурата в пещерата варира от -7° C до 15° C, при стабилни 8° С във вътрешността. В най-ниската част на пещерата Леденика се намира “Предверието”- през зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко мерта човек трябва да се движи наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до малката зала с кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в “Концертната зала” (наричана така поради удивителната си аркустика). Тук могат да се наблюдават Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Кледа и много др. От тази зала се преминава през “Малката” и “Голямата пропасти”, през коридора “Завеските”, за да се стигне до “Бялата зала”, където се извисяват Свекървенският език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка се нарича “Седмото небе”. Единсвено в пещерата Леденика може да се види насекомото “Леденикус” или “Светломразец”. Хотели във Враца

Пещера Бачо Киро е името на една от най-посещаваните пещери в България. Разположена на 300 м от Дряновския манастир в отвесна варовикова скала, висока 25 м. на 335 м. надморска височина. Тя представлява сложен четири-етажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения около 3600 м. В нея са открити оръдия на труда и следи от човешко присъствие, които датират от средния и късния Палеолит. Разполага с голямо разнообразие от варовикови образувания, изваяни от времето и водата - Медузите, Мечата пързалка, Катедралата, Водопадът, Дъждовната зала, Концертната зала, Тронната зала. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата Бачо Киро.

Пещера Съева дупка се намира в Северна България, близо до село Брестница, на 25 км. от град Тетевен. Разположена е на 520 м. надморска височина и е дълга 400 м. Носи името на братята Съе и Сею, които използвали пещерата за да се укриват по време на османската власт. В пещерата Съева дупка са намерени кости на животни, глинести съдове и монети, датиращи от времето на Римската империя. Пещерата е разделена на пет зали, имената на някои от които са: Купена - посредата на залата се издига огромен сталактон, който наподобява на купа сено, от където идва и името; Срутището - тази зала е образувана по време на земетресение. Обсипана е със скални късове, някои от които са с височина 3,2 м. Следват залите Харман и Космос, последната е наречена така, заради карстовите форми, приличащи на излитащи ракети. Внушителни форми се наблюдават и в последнaта зала Белият замък. През 1963 г. пещера Съева дупка е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена.

Пещера Снежанка се намира в западни Родопи, на 5 км. от град Пещера. Пещерата е сравнително малка, дължината й е само 145 м, но в нея могат да се видят много красиви ледникови форми. Образувана е преди 3,5 млн. г. от Новомахленската река. Името произхожда от сталагмит, намиращ се във “Вълшебната зала”, които наподобява бяло женско тяло – „Снежанка”. В последната зала, има някой 10-20 см „завеси” които звучат при лек удар. Все пак е желателно това да се прави от водача, за да се избегне счупване. Пещерата Снежанка е открита през 1961, като при последващите проучвания в “Голямата зала” и в залата, наречена “Жилището” са намерени кости и глинести съдиве, изработени от човешка ръка, без да се ползва грънчарско колело. Те са останали запазени от времето на древните траки.

Пещера Ухловица се намира в планина Родопи, на 3 км. североизточно от село Могилица. “Ухловица” е една от най-старите пещери в региона, с много красиви дендритни обазувания, приличащи на морски корали. Пещерата завършва със седем невероятно красиви езера, като към голямото езеро се спускат каменните струи на брилянтен летен водопад. Пещерата се намира на 1040 м. надморска височина, а температурата вътре в нея през цялата година е 10-11 градуса. Обща дължина на галериите е 460 м., от които 330 са благоустроени за посещения. Открита е през 1967 г. от Димитър и Георги Райчеви.

Пещера Магурата се намира в северозападна България, на 17 км. от гр. Белоградчик. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила ( 461 м. надморска височина ). Една от най-големите пещери в страната - обща дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Пещерата притежава богати по форма и размери образувания-сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, “пещерно мляко”. Освен с красотата си и с внушителните си размери, впечатляват “Големият сталактон” - височина над 20 м. и диаметър на основата 4 м., и “Падналият бор” - това е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м. и диаметър в основата 6 м. Според геоложки проучвания, образуването на пещера Магурата е започнало преди около 15 млн. г. Всъщност в една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано. Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния енеолит и добавки през раннобронзовата епоха е с голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи.